Кошарата

Продължение от “Едно пътешествие в Непал”

Измина доста време откакто се завърнах от Непал и написах началото на историята. За съжаление, когато те е нямало 21 дни, действителността много бързо те завърта, залива и докато се усетиш няма време за нищо. Така че, сериалът се позабави след пилотния епизод, но поне има изгледи да бъде продължен.

За да може човек да вникне в непалската действителност, трябва да познава някои тънкости от ежедневието им, начин на мислене, култура.
Ще се опитам да нахвърля някои бележки по моите наблюдения, като по никакъв начин не претендирам непременно да са точни или напълно верни, а по-скоро как аз съм ги възприел за времето, което съм прекарал в страната…

Nepali

В Непал всички се опитват да говорят английски. Наблягам на думата опитват. Но е факт, че всеки до последният кльощав просяк или сополиво дете на улицата ще се опита да каже поне едната или двете думи, които знае – „Hello!”, “Which country?”, “Moneys?”…
Така, туристите все някак могат да справят с комуникацията, освен ако не държат да обсъждат дълбоко философски теми за живота, Вселената и всичко останало. Всъщност там е и рай за всички туристи, които знаят по съвсем мъничко английски, защото така с по няколко думи комуникацията си върви, за разлика от американци и британци, които все се мъчат да образуват едни правилни изречения и изпадат в недоумение как може отговорът да е 2-3 разбъркани думи, които често се повтарят, но с различна интонация…
Разбира се, основният език си е Непали, който въобще не се разбира. Интересното е че има множество диалекти, та и помежду си не винаги се разбират с него. Но и това си е нормално – все пак когато си n-то поколение от планинско село, до което се стига само и единствено пеша, вероятно диалекта ти се е променил и има множество думи, описващи различните походки по планинска пътека.
В Непали често се вмъкват английски думички, за да върви по-гладко комуникацията, особено когато става дума за туристи и изобщо за неща, свързани с чужденци.
Дотук често говоря за Непалската култура пречупена през призмата на туризма. Това е така, не само защото и моите наблюдения са малко или повече от камбанарията на един прост (подчертавам „прост”) турист. Туризмът е изключително важен за Непалците. По голямата част от икономиката на Непал се задвижва от туристическия поток. Като цяло страната е бедна. Основно занимание на местните е земеделието и в частност ориза и лещата, освен ако не са се изхитрили да се занимават със скубане и щавене на туристи, които на всичкото отгоре са много благосклонно настроени към такива едни занятия на местното население и ги насърчават.
Хората може да се бедни, но са горди и освен това са си щастливи.
Когато се произнася определението „Непали” пред каквото и да било, то обикновено звучи гордо. Например сценка с продавач на джинджифлюшки тип сувенири:
„This Nepali handmade sandal wood, sir – very good!”
“ Абе, какво ти сандалово дърво, нали го виждам че е пластмаса?! Я покажи тоз’ металния Буда”
„Ohhh, very good sir, this Budha very good choice. The wood – not Nepali anyway…”

Nepali Greeting

“Намастеее!”

Nepali Size

Всичко в Непал е една идея по-ситно от стандартното. С изключение на планините. Те са няколко идеи по-високи от това, което сме свикнали да виждаме. Даже сега ми хрумва, че може нарочно да правят малки къщички и да карат малки колички, че да може планините на фона да изглеждат още по-величествени…
Ако в хотела леглото ти се види късо, на рецепцията ще вдигнат рамене и ще кажат: „Nepali size.” Това, че на предната седалка на новия микробус Тойота, като седна и ми опират колената в жабката, а седалката даже не може да се мести се обяснява с усмивка и с думите „Nepali size”.

Nepali Car

Превозните средства в Непал се делят на два вида – такива, които са Nepali size и такива, които са камиони и или автобуси „Тата”.
Тата е индийска марка. Обикновено получаваш едно голо шаси с мотор и нагоре може да се изгражда по собствено желание и вкус. Интериорните решения включват задължително шарен изписан таван с отделно включващи се разноцветни лампи за осветление. Обикновено има телевизор, който не работи и задължително колонки за компютър, от които се пуска музика. Седалките са тесни, Nepali size, близко една до друга и доста ръбести, подлакътниците са дървени трупчета, които се вдигат, защото иначе излизането ще много сложно и само за йоги. Оттук нататък следва волната програма – за повече престиж може да се добавят пискюлчета, амулети, неработещо DVD, и т.н.
Екстериорът е още по-важен – там се придава идентичността на превозното средство. Предпочитани са ярки цветове, постигани все с блажни бои – розово, резида, жълто с червено. Всеки камион или автобус получава свое име. На предната броня почти винаги пише „Speed control”. Отзад обаче, въображението започва да се вихри: От стандартните „Horn Please” и “Wait for signal”, визиращи евентуално изпреварване до „Offroad Express”, “The Road King”, „Slow drive – long life”, “One MistaK – Game over”, че дори и “Manchester United”, “Play Cricket – Support Cricket!”. Всички тези надписи изписани грижливо с блажна боя и палав детски ръкописен почерк.
Оттам нататък започват малките возила. Масово се движат мънички колички с размерите на Тико, че и по-дребни. Това са разни Сузуки Марути, Дайхатсу Шарад и техни точни индийски копия. Те имат невероятни разтегателни способност, както и сами се уверихме, но тази история е по-нататък.
Има и от небезизвестните покрити триколки, но те са по-популярни в по-малките градчета и особено – по близко до Индийската граница.
Сред най-популярните превозни средства са мотоциклетите и скутерите – японски и разбира се – индийски. Моторите се движат навсякъде, като често се разминават в насрещното с хора, коли и рикши, само защото могат.
Да не пропусна да спомена и рикшите, защото те са много важна част от превозната система – както и един от евтините и ефективни начини на придвижване. Има дори боклукчийски рикши, които сутрин извозват грижливо събираните отпадъци от улиците.
Всички тези превозни средства са събрани на едни тесни улици и шосета с обратно движение. Като се добави и постоянният звук на клаксони, новодошлият турист обикновено е доста зашеметен от пътното движение.
А клаксоните са изключително важен елемент за всяко превозно средство без изключения. Може да не ти работят чистачките, фаровете или един-два цилиндъра, но ако искаш да оцелееш, трябва да имаш боеспособен клаксон. По-големите и горди Тата си монтират специални клаксони, които могат да изсвирят от воя на влак до Лунната соната. Рикшите пък си монтират свирки, които се надуват от шишета веро, Доместос или някой шампоан.

Nepali Food

Кухнята е богата и с интересни подправки. Някои неща са много близки до индийската кухня. Но яденето в общия случай се изчерпва до Дал Бат (дал – леща, бат – ориз). Лещата може да е пикантна или с букет от подправки. За по-интересно може да се добавят и малко зеленчуци и дори картофи. Оризът е обикновен, бял, сварен ориз. Всичко се разбърква с ръка. После се яде с ръка. С дясната ръка. Защото лявата се предполага, че е мръсна, защото също така се предполага, че с нея се бърше задника.
Да обобщим – дясна за ядене, лява за бърсане.

Nepali Style

Това словосъчетание се използва, за да обясни всякакви отклонения в поведението.
Основната част от непалското население се вози на автобус Nepali Style. Това ще рече на покрива. Превозната система е доста развита – автобуси сноват насам-натам по планинските пътчета. Те са винаги претъпкани отвътре и могат да возят до 40-50 души отгоре. Което всъщност е по-приятно в жегата, стига да не останеш на някой клон или жица поради невнимание.
Автобусите имат специална система, която ние галено наричахме „парктроник”. Момъкът, който събира парите на пътниците е задължителен аксесоар за един автобус. Той също така играе много важна роля за навигирането при разминаване с други превозни средства особено по тесен път над пропаст или в „градски условия”. Висейки от вратата, момъкът потупва по ламарините, имитирайки сърдечен ритъм. Тудуп-тудуп… Тудуп-тудуп… Това означава „Давай, минаваш!” Ако удари веднъж силно, шофьорът заковава скърцащите спирачки за да не се гътне в канавката или пък да не си ожули някой надпис от ламарините. Това е навигация „Nepali Style”.
Шофирането също изисква свикване. Изпреварва се навсякъде. Стига да надуваш клаксона не е проблем да изпреварваш пълзящ по планината камион, в завой и над пропаст. Ако случайно отсреща се задава някой друг –плашиш го със свирепо святкане на дългите светлини, за да си знае да изчака. Шофира се бавно, дори пътя да позволява бързо, точно за да може всички да реагират „адекватно” в тези ситуации.
Като споменахме за фаровете – поради важната им функция при изпреварване, те не се включват чак докато не стане непрогледно тъмно. Защото иначе някой може да се обърка какво точно правиш.

Пазаруването Nepali style също си е ритуал, който по сложност може да надмине чаената церемония и леко да наподобява Тангото. Танцът започва още с влизането в магазина. В зависимост как ще се отиграе първата реплика, се разбира и кой пръв ще поведе в танца. Продавачът може да го играе кисел и незаинтересован и да чака ти да го разпитваш и пръв да направиш оферта. Ако пръв обаче направиш оферта, пазаренето става много по сложно. Ако продавачът го играе „My friend, best quality, best price only for you!”, нещата отиват на голямо надлъгване като може да се свали първоначалната цена и наполовина, стига да имаш достатъчно време и нерви.

След тези уточнения, историята може да бъде възприета в по-богат цветови спектър.

Следва продължение…

Публикувано на Friday, 26 November 2010г. в 12:13 в категория Пътеписи. Може да следите коментарите по тази публикация чрез RSS. Може да споделите вашето мнение, или да използвате trackback от вашата лична.