Кошарата

Айййййдеееее наздравеееее;)
Аре бе, Андрей, къде се загуби …
наздраве тука голямо от нас:)
Краси, нали е в София и нашта работа стана – 3 дена яли, пили и се веселили:)
Липсваш, липсваш…
ма не се притеснявай на Нова година сме във вас:)

Предлагам утре да направим едно Лилаво по случай идването на Краси и готовите тениски, които да ви раздам. За който не е прочел коментара, цитирам:

“Има лек бъг в тениските с казаните, които не са бели – около горните 3 човечета има нещо като сянка, явно е заради качеството на самата снимка, ама то по-добро нямаше как да бъде. Белите са ок, защото там човечетата са сложени без фона.”

Като изключим горното – много са яки:) И дамските тоя път са дамски – демек няма да са ни до коленете като миналогодишните:)

Та предлагам срещата този път да е от 8.00, тъй като аз и Владо ще ходим на една лекция от 6, пък Катя била на каланетика. Останалите, ако искате и в 7 се съберете, ама ние тримата по-късно ще дойдем.

Толкоз от мене;)

Андрееееееееееееей, къде си
как е в москвата вали ли сняг при нас се сипе на парцали;)
ние пийваме в овча купел при светла, мари и стела винце;)
айде наздраве:)
ти не пиеш ли и ти:)

Привет на всички:)

По инициатива на Весо, сложих една опция за ъплоуд (ох, че гадно изглежда на БГ…) на снимки на всеки регистриран потребител. Така ще можем да се виждаме кой кой е. Та, в админ-а като влезете пише отгоре “Profile”, клик там и най-долу можете да си качите снимка. Не забравяйте да съобразите размера – 75px x 100px пасва идеално (моята е 75 x 113, ама ще я смаля още малко…).

Толкоз от мене. Ако имате въпроси – питайте.

Скъпи приятели, както знаете днес е денят на околната среда и природата. Нашата Кошара е сред блоговете, които са част от тази инициатива, благодарности на администраторите за което.
Тъй като знам, че всички, които влизаме в този блог сме свързани точно от обаянието на природата и общувайки с нея и сливайки се с нея сме изградили и тези безценни приятелски (и други) връзки, всеки ще оцени важността на темата.
В този ден целта е да се замислим как и с какво ВСЕКИ може да допринесе за това, да запазим природните богатства. Дори не мисля да коментирам дребните неща, с които се допринася за опазването на околната среда и намаляване на замърсяването – такива като да се гаси лампата в стаята, когато не сме в нея или да спираме водата, когато не я ползваме, или да не изхвърляме боклуци по улицата и сред природата. Аз съм уверен, че всеки от нас дълбоко вярва в тези практики. Пък и не ми е целта този пост да се превърне в урок от детската градина.
Живеем в страна, която е изключително богата на най-разнообразни природни ресурси. България е на първо място в Европа по разнообразие на животински видове, на второ по защитени територии и паркове, на трето по естествени горски масиви. В същото време живеем и в страната, която най-бързо унищожава и заличава тези ресурси, нарушавайки не само собствените си закони, но вече и законите на Европейската общност. И това се случва заради късогледство, за дребни и краткосрочни икономически изгоди, които в много близко бъдеще, ще излязат много скъпи на държавата и данъкоплатците, на нас.
Но да оставим икономическата гледна точка на страна, да оставим дори глобалното затопляне и бъдещето на крехката ни планета на страна.
Всеки един от нас е изпитвал това неописуемо чувство, когато е в планината, на реката, в гората сред природата… това чувство, че си жив, че принадлежиш, чувство на хармония с всеки звук – ромоленето на водата, викът на птица, шепотът на листата… Това са неща, които нищо не може да замени – никой петзвезден бетонен хотел, никое свръхмодерно ски съоръжение. Не че не трябва да има хотели и писти – те са част от общуването с природата за много хора, но точно затова те трябва да са в хармония с нея, да се вписват в нея, а не да я „побеждават”, така дори икономическата им полза би била по-голяма.
Какво можем ние да направим? Ние можем да се опитаме да „заразим” колкото можем повече хора с нашата обич към природата, да подтикнем много от тях да изживеят това, което ние изживяваме всеки път когато сме на каяци, на планина, просто на открито, на чист опияняващ въздух…
Тогава има шанс и „свободната пазарна инициатива” да оцени опазването на природното богатство като по-изгодно от унищожаването му…

В тоя пост всеки може да каже колко много обича кръстника на нашия блог – Краси, по случай неговия рожден ден.

От мене – честит! Най-вече здраве ти пожелавам, весело да си изкараш днес и ще те чакаме да дойдеш, за да отпразнуваме заедно още веднъж

Снимките

Поради големия интерес, почвам да водя списък кой иска тениска с “Kазаните”. Така ще ги поръчам заедно с турските.

Г. Весе – 1 – бяла – дамска – L
Пламен – 1 – бяла – мъжка – L
М. Весе – 1 – бяла – дамска – S
Андрей – 1 – бяла – мъжка – L
Катя – 1 – черна – дамска – М
Хрис – 1 – жълта- дамска – S
Петя – 1 – бяла – дамска – М
Краси – 1 – бяла – мъжка – L
Теодор – 1 – бяла – мъжка – L
Владо – 1 – бяла – мъжка – L
Мариета – 1 – бяла – дамска – М
Диляна – 1 – черна – дамска – S
Мария – 1 – черна – дамска – L

Ето малко факти от закриването
– събиране на Владо от поляната – 2 броя
– спречкване с полицаи – 1 брой
– състояние “мокри до кости” – 1 брой
– филмчета в чест на Андрей – 3 броя (очаквайте скоро линк…)
– представления на група “Казаните” – … броя
…..

Снимки:
Велко
Владо
Алекс
малко Весе