лодки като лодки,… така би започнал един лежерен преразказ за трите дни на язовира.
скарата беше, както винаги, на ниво; бирата бе, както винаги, студена на хижата, топла във лодките…
и така, лежерно, би приключил …
плахо се промъкват сред стройните лежерни епитети малките, но много, странно интересни нещица, които направиха тези три дни незабравими.
протяяяяжното пристигане на главните герои не попречи на калната битка, която се зароди сякаш от нищото, изригна в своя епогей, направи няколко забележителни поразии, и се скри също така нехайно, както се роди. смели репортери всеотдайно се раздаваха за каузата, и тяхните усилия не минаха без жертви.
вечерта започна рано, мина през верандата на хижата, и се кротна морно по някое време…
вторият ден мина под знака на мързела,… забравихме основната причина на цялото това гребане – динята, което леко разми целеустремеността на гребачите, но мисълта за печено агънце някак съумя да събере волята на отбора и да го изведе в начална позиция.
последното бе употребено по предназначение, което зарадва освен основната агитка, и семеството палета, което се включи в надпреварата във втората обиколка.
третата сутрин ни посрещна намръщена, което зарадва някои почитатели, а други обезпокои..
някак вяла беше спортната проява от скалите, но все пак отбелязахме…
лек дъждец ни подкани да се концентрираме над спортно-развлекателната дейност, цел на тази епопея – гребането, и тъй като не успя с намеци, лятна буря се изсипа с цялата си сила и прелест; превърна завършека в грандиозен спектакъл на природната стихия.
снимките може да бъдат погледнати тук