Кошарата

Тъй като последните дни се получиха отново скандали около изказванията на македонското правителство, а пък аз съм по-скоро за мир и разбирателство, да се поздравим и нас и съседите ни с тази любима песен…

Честит рожден ден от Кошарата и нейните обитатели! Да си ни здрав и винаги готов да се впускаш в приключения и пътешествия (заедно с нас), винаги да имаш повод да си в добро настроение и винаги да си в добра форма за планинарски достижения!

Един “Детектор на лъжата” ? Има ли някой да не го е гледал и желаещ да го гледа?

кой ще ходи на Любе? съдейки по юбилейния концерт в москва, и този в софия се очертава да е як…

нека да се преброим, за да купим билети тези дни… че концерта наближава, а билетите може да свършат

Здравейте!

Тъй като за пореден път не успях да уважа закриването, реших поне да не остана по-назад със спусканията и да развия малко дейност и в чужбината.

Първото ми спускане беше по реката Тей, и беше кратко и яростно в един каяк единичка, който колкото беше маневрен толкова и лесно се преобръщаше. 3 пъти. 3 пъти ме вадиха от студената вода на шотландската река през октомври. Първият път беше особено забавен, защото си седях в лодката с главата надолу под водата и не се опитвах да изляза, а с ръка на челото си виках “леле какъв срам!” За щастие, цялoто мероприятие продължи не повече от 3-4 часа и скоро след това бях на сухо и топло.

Второто приключение, обаче, беше далеч по-вълнуващо и доста по-успешно. То се разви миналия уикенд по реката Спей с двойни дървени канута. Разказът следва:

Цялата работа тръгна оттам, че не ме взеха за weekend trip с каяци, на който много исках да отида. В същият момент един младеж дойде при мен и ме попита дали като така и така няма да ходя, не ми се кара кану. И аз какво да кажа. ДА!

Оказа се, че е от един друг клуб от училище, който организира пътешествия с благотворителна цел. Та даже и нещо хубаво свършихме за децата в Африка.

Тъй като общо бяхме 3 момчета и 4 момичета едно от канутата трябваше да е с 2 момичета, като едното от тях да рулира. И познайте кой се метна веднага. Качвам се аз на кануто в един loch (което ще рече езеро, но много ми харесва, защото го използват за всичко по-голямо от локва) и естествено като човек с невероятно много опит в кану карам по явно изявени зигзагообразни криви.

След половин час – бързей.

…И си викам ей тук вече я втасах.

Но, не щеш ли, оказва се, че съм супер добра, свен че малко се извъртях на края на бързея в едно еди. Във въпросните еди-та се позавъртах наляво-надясно първите няколко часа, но после свикнах.

Първият ден времето не беше много готино и малко попреваляваше. Бяхме в доста по-бавни води от следващите дни и бая си погребахме с моята юнга, девойката на име Хали, с която си станахме страшна партия и впоследсвие кръстихме лодката си Mirth Mobile (mirth: Gladness and gaiety, especially when expressed by laughter).Като цяло, обаче, тъй като имахме цел беше бая напрегнато. Нямаше го това я дай да се помотваме по течението, да си пийнем, ала бала. Гребахме солидно от 11 до към 6:00 с една почивка за обяд.

Следва къмпинг, палатки, студ, огън, дъжд, малък екшън с един примус, който малко се подпали и малко го метнаха в реката след което го извадиха, и после уиски.

Вторият ден беше доста по-екстремен. Тръгнахме към 10, защото малко се поуспахме и докато съберем боклуците.. но пък още с излизането на вода, преди да са ми се размразили още ръчичките, на ти бързей с повишена трудност тип “мост”.

Минахме го, страшно нямаше.

Малко по малко слънцето изгря и аз най-тържествено си сложих слънчевите очила заради които ме бяха нарекли безнадежден оптимист.

Като изгря съвсем слънцето и като се огледахме наоколо осъзнах, че Шотландия наистина е толкова красива колкото очаквах и че реките определено си заслужават внимание. Та мисля, че може набързо да спретнем едно пътешествие до тук, а?

В игри и закачки на всеки 10тина минути имаше доста сериозни бързеи. Някои просто бяха плитчини и целта беше да не се заседне, но други си бяха баш вълнуващи, с ееей такива вълни и оооще по-големи камъни, обикновено едвам видими, но много осезаеми. Девойката пред мен в началото ми се караше как съм ги била заобикаляла и не съм минавал през интересните места, но след като я понамокрих няколко пъти вече и тя почна да мисли откъде да минаваме. Имаше едно леко чукване с един камък, при което Хали реши че сме счупили лодката, но нямаше такава опасност.

Споменах ли, че в същото време една от другите лодки се пълнеше с вода непрекъснато? Хаха

Нея я сменихме на вторият ден към средата, защото на екипажа им беше бая тегаво. За щастие лелята на един от младежите, с които бяхме живееше на брега на реката и е ентусиаст с кану, та тя бая ни помогна с неопрени и резервното кану.

Но, най-забавното тепърва предстои.

Та към 3 часа следобед стигаме до един бързеи наречен “the washing machine”… там има точно един улей на водата, който може да се мине, иначе се пълниш с вода и/или се обръщаш. Първи го мина водачът, Шон, който греба сам в кану, и слезе на брега, за да снима с камерата. Сега превключвам към лентата. На нея се вижда как следващият младеж с една девойка отпред минава и се чува как той се хили, а тя пищи, защото вълните я заливат. Нищо ненормално. Следва кадър на една обърната лодка и две червени каски, които нежно се полюшкват по вълни опитвайки се да се държат до лодката. Следваме аз и Хали, които невероятно гордо минаваме бързея абсолютно безпогрешно! Следва гордост от моя страна и спасяване на двама много мокри и зъзнещи гребци.

Искам да отбележа, че в момента в който видях, че Чарли и Джес (въпросните мокри младеж и девойка) са се обърнали, невероятно невъзмутимо си помислих „еми явно ще се обръщаме, ние сме следващите”. За щастие обаче всичко мина добре.

Докато се изсушат и оправят стана малко късничко, а имаше още два бързея да минаваме. Девойката беше на път да се разболее и без това, и това мокрене малко я довърши, та решиха, че ще си ходят същата вечер. По-късно се оказа, че като са се обърнали непромокаемите чанти са пропуснали и са им се намокрили спалните чували, та съвсем не вървеше да остават.

Преди да имат възможност да се изнесат обаче имаше още за минаване.

Следващият бързей обаче беше апогеят на моята гордост. Докато всички други нещо се зашматкаха и изостанаха, аз и Хали продължихме напред. Изведнъж чувам бая шум. До този момент гледах на по-големите бързеи да изчаквам някой да мине пред мен, но тук нямаше как и продължихме напред.

Взехме го перфектно, без дори да се намокрим.

Последният бързей за деня, обаче, беше малко злополучен.

Всъщност бяха два бързея един след друг. Единият в завой надясно, другият – наляво. И вторият се разклоняваше. Та минахме първият и както Шон каза тук сме наляво така и трите лодки след него заминаха надясно. И заседнаха.

Трябваше малко да ги прибутахме през едно прагче, но после си продължихме надолу.

Малко след това спряхме да лагеруваме. Споменах ли, че по пътя малко оплячкосахме една рибарска къщичка. Не много, само взехме назаем малко дърва за огрев. Това сигурно беше най-добрата идея през цялото пътуване, защото до вечерта вече се бяхме смразили. За сметка на това лагерувахме точно до една дестилационна. От един плакат научихме че по течението на тази река се произвежда най-много уиски от цяла Великобритания. мухаха!

И така “7 set out from Loch Insh, but only 5 now proceeded” (следва кратко музикално оформление от Властелинът на Пръстените).

Последният ден мина без препятствия с доста бързеи, но с Хали вече се бяхме сработили и усвоили гребането, аз – в две разновидности даже – Gunnel и J-storke, за което бях похвалена и с което доста се гордея.

Та последният ден със сигурност беше най-красивият, слънчев, макар и малко студен. Тръгнахме доста рано, към 9, и гребахме до към 14 без спиране.

На едно място малко ни позаляха едни вълни. Добре де много. Та се оказахме с лодка пълна до средата с вода, което я прави мноооого нестабилна и се наложи да спрем и да излеем водата, защото с игребване нямаше да стане. Мат, на когото се скарах как така ме е прекарал през най-голямата вълна и защо ли изобщо го следвам ми каза “даа, но виждаш ли сега как седим на този плаж и си почиваме и се препичаме, а ако не трябваше да спрем и да изпразним лодките, Шон досега щеше да ни е изюркал още 10-тина км”. Тук едно стадо крави на отсрещният бряг много ни се зарадва и имаше кратки схватки за най-добрите места за наблюдения на нас плюс леко еротичен момент, който обаче приключи скоростно, защото се осъзнаха, че са само крави и бикове няма.

Ние си продължихме по пътя.

Вече почти на финалната права, когато всички бяхме доста изморени, Шон започна да ни разказва весели истории от типа “а да знаете, тук много да внимавате за дървета. Едно кану може да се сгъне като салфетка около дърво. Даже една от снимките в Гугъл от тази река е как едно кану го вадят изпод едно дърво”. 10тина минути по-късно стигаме до малък дървесен ад.

Около колоните на един мост, последният мост, има паднали дървета, клони и боклуци колкото душа иска. Йежду тях се образува силно течение, което е с размер колкото да мине едно кану на слалом и то бая спретнато трябва да мине.

Не че се хваля, но го минахме. Сърцето ми се беше качило в гърлото. Но след това стигнахме до залива на Северно море, където наизскочиха тюлени, видри, птици от всякакви разновидности и доста хора, които ни се радваха от плажа. Спряхме на една коса на границата между реката и морето. Оттам са и победоносните ни снимки. След това майката на Шон дойде с ремаркето, натоварихме канутата и отидохме да ядем Fish’n'Chips, cause we are in the UK after all. И така завършва този апогей на нашите усилия.

110 км по реката Спей до Северно Море и най-красивият залез, който съм виждала.

Надявам се да ми дойдете на гости и заедно да спретнем нещо подобно.

Много целувки и поздрави на всички!

Льоля

за феновете на Реджеп
klik

Да си ни жив, здрав, все така със весел нрав, закачлив и дяволит, па понякога парлив. Дружно с теб ще се напием трийсетака да надвием.
Не мога вече в рима, та много късмет навсякъде и във всичко, нека живота ти се усмихва за да можеш да му се усмихваш и ти. Много пътешествия на все
по-интересни и красиви места на които да водиш и нас . Наздраве и тук виртуално, а в събота ще минем на орално.
P.S. Добре дошъл при чичо, да видиш, че никак не е лошо!

По молба на Краси поствам инфо за купона. Та…. Събота, 19:00h , овча купел 2 в добре познатото ни апартаментче с винаги усмихнати домакини

в петък ще правя парти в нас по повод отминалия и недопразнувания ми рожден ден, а по щастливо стечение на обстоятелствата ще сме двама с такъв кахър…
затова, ви приканвам да споделите с нас това тежко бреме и да ни отървете от завидното количество алкохол, ангажирано по повода, а ние ще се погрижим тази дейност да е придружена от блажено примляскване на мезетата:)

веселбата ще е на лице, а може и по гръб

подробности ще намерите ТУК