Кошарата

Andrey y Qvor, trqbva da se upgrade-nete s novi zhiletki!!
Mislq dogodina da vodq kotkite na kaqtsi, che ako svyrshi mezeto, vinagi e dobre doshlo nesto prqsno i krehko, ho ho ho.

Десита, бъди ни жива, здрава, все така усмихната и позитивна, обичана, желана, специална! Много успехи и късмет навред! Пожелай си нещо…..стискам палци! Целувки и наздраве!

Преди време разбрах, че в околностите на Севлиево се намира хилядолетен град. В един прекрасен слънчев ден с група туристи се отправихме северно от Севлиево посока Крушевския баир.

Последвахме табелите.

Разбира се малко черен път имаше, но това се минава и с жигулка.

е, по кеф е с мойто, ама това си е лично мое мнение, без да ви ангажирам с него.

Баира беше голям. Добре че имаше кой да бута.

Откри се прекрасна гледка към река Росица.

Бая дебели стени са правили на времето…

Гледка към Севлиево.

И обратно по пътя.

Повече за Хоталич.

Това катерене нагоре ни измори, затова трябваше да задоволим глада. Набързо оградихме с камъчета едно кръгче и огъня пламна.

Тихичко си къкри в огъня

та чак до сутринта…

Специални Благодарности на майстор Gorgio. Иво и Поли които накиснаха боба. Дани която набра пресни подрпавки от градината на Баба, и на Баба че отгледа пресните подправки.

Драги съкошарници,

по повод уеднаквяването на цифрите на моята скромна възраст, бих имал голямото удоволствие да ви поканя на (не)скромно тържество, целящо да пропие и прати в забвение този бегъл факт

та, в събота, през втория ден на октомври, ви очаквам да ме заварите в пияно състояние на познатия на всички адрес – света троица, блок 317а, вход ж, етажа е 5(четвъртото копче на асансьора), апартамента е 154 (този в ляво).

за повече подробности питайте другарче или мен, на познатия ви телефон ако го нямате, питайте другарче

хик’ наздраве!

Да си ни жив, здрав, весел, щастлив, обичан, обичащ, все така готов за пътешествия и приключения! Много успехи и късмет в начинанията ти! За бубите си знаеш , наздраве !

Ето, че измина още една година, през която пътешествахме заедно по планини, с каяци, с велосипеди, под и над вода и се забавлявахме.

И така, дойде време да направим традиционното закриване на сезона. Тази година решихме малко да изневерим на традицията и за разнообразие, ще плаваме по язовир Кърджали вместо по р. Янтра.
Каним ви на 16 и 17 октомври (събота и неделя) до хижа Боровица, на брега на язовир Кърджали.
Ще погребем, ще си кажем „наздраве”, ще ядем агне и ще си разказваме кой къде е пътешествал. Ще покажем снимки и филмчета от последните ни пътешествия. Ще поговорим и за колекцията “Балканските първенци”, а някои ще получат тениски….Добре е да си кажем и някоя сладка приказка за новата програма!

Има възможност да спим на палатки, както обикновено край хижата, а ако времето ни изненада неприятно, можем да спим и в хижата – нощувките са 10-12 лв. Както знаем, хижата предлага и студена бира и топли кебапчета, така че има всички предпоставки да си изкараме весело!

Правим организация за агнето. Ще ни излезе по 10-ина лв. на човек, а виното – от нас – ще наблегнем на червеното на “Левент”, но може и бяло пък…
Ще докараме и 15-ина лодки, та да редуваме яденето със спорт!

Нека всеки, който му е на сърце, да почерпи по нещо – имаме хора с нови плавания, нови върхове, нови пътешествия! (И нови рождени дни )

Ще помолим всеки, който ще присъства да потвърди до 11 октомври, понеделник, за да можем да направим съответната организация.

Поздрави и до скоро!

Явор и Андрей

Последния ми уикенд в София за месец Септември с група туристи си спретнахме двудневна разходка до Белоградчишките скали, Вършец и посещение на пещера Леденика във Врачанския балкан.

В 8.30 автомобила е подготвен за нови приключения.

Петрохан ни посрещна с мъгла, с нож да я режеш. Радо облича дъждобран, специално изработен с химическа защита.

Нататък времето се смили над нас.

Спряхме за кратка пауза и да се преборим с няколко сандвича предварително подготвени от туристите ех че бяха вкусни.

Малко преди Белоградчик попаднахме на надпис за пещера Лепеница. Решихме да последваме табелата.

Така и не намерихме пещерата, но пък се разходихме приятно.

Малко снимки и от скалите, няма да ви отегчавам.

В далечината се извисяваше кулата, просто нямаше начин да я пропуснем.

Но преди това решихме да похапнем.

Сладура също, отнесе половин кебапче с хляб.

Успяхме по черен път да се качим малко над кулата. Казаха, че при ясно време може да се види Дунав от там, не беше ясно.

На слизане имах нов навигатор, който се беше съсредоточил в склона.

Ей в тази посока трябваше да се види Дунав, даже и Карпатите.

Деня напредваше и изморени се отправихме към Вършец, където ни очакваше чинка Ванче.
Посрещането беше повече от добро, салата и люта ракия.

Къщата за гости, при чинка Ванче предлага няколко стаи и домашен уют.

Цена на легло 12 лв. със закуска мекици

На следващия ден.

Избрахме си маршрут до пещерата през Долно Озирово, Горно Озирово, Лютаджик та до Леденика.

Лесно им е на тях, с бира в ръка.

Малко след Лютаджик попаднахме на Син Сити 2.

По-горе в планината се откри прекрасна гледка към долината.

По пътя попаднахме на горска пътека на приказките.

И стълба в гората

Срещнахме и други туристи, дошли чак то Германия.

На едно разклонче издебнах другите и хванах ливадата в ляво на пътя.

Те пък поснимаха цветенца.

Надолу се откри гледка към Згориград, а между скалите и Враца.

Пред пещерата.

Това пък е пътчето от Миланово, което ни свали в дефилето и обратно към София.

Прибрахме се уморени по тъмно, но доволни от изминалите два дена.

От мноого, мнооого отдавна сме занемарили хубавите традиции… Затова предлагам нетрадиционно да направим една “Баба Яга” четвъртък вечер от 19:00 часа. Ако времето не позволява – среща в Лилавото.
Да взема и аз да се появя, че ви забравих как изглеждате! Каня всички съкошарници, които не са в чужбина – да се явят!

В началото на Септември с група туристи си спретнахме разходка до връх Морулей. На самия връх имаше вoeнни антени и като цяло не е кой знае колко интересно място, но пътя до там и обратно определено си заслужаваше. Допълнително адреналина се покачи като се оказа, че не съм си взел gps устройството и ползвахме пътна карта, като на нея тези пътища по които преминахме не бяха отбелязани. А на прибиране взе и да се здрачава и асфалта така и не се виждаше. Всичко започна от село Милево (в наше време село Елхово).

Колата е гарирана в двора и очаква следващия ден с нетърпение.

Заехме се с приготовлението на вечерята. Първо с пръжолите

а после и със салатата.

а огънчето бавно си гореше.

Първите пържоли вече са добре опечени, препечени, одървени, за щастие отворих скарата на обратно и изпопадаха. Следващите бяха доста по-крехки.

Ето и бандата, прогрмисти, ко да ги правиш, влече ги селския туризъм

Къщата предлага и баня, и не пропуснах да си взема душ.

А банята е разкошна, с бойлер на дърва.

Вечерта завърши с много целувки за лека нощ.

На следващия ден спахме до късно и някъде към 14.30 се отправихме към върха.

А гледката си я биваше

По пътя срещнахме едно жабче, което се опита да отрови Живка, а тя подскочи по-високо и от жабата.

А пътя почна лека полека да се губи.

И някои хапаха устни.

Ех, свободата Санчо…

Тука вече пътя се оправи и на газ към хижа Морулей.

Хижа Морулей.

От хижата имахме две възможности, да хванем асфалта, или пак през гората да дирим пътя към комплекс Сребърното езеро и село Колена. Избрахме гората.

По пътя срещнахме пълен камион.

Те ни открехнаха за пътя нататък. Попаднахме в такава джунгла, че пътя трудно се различаваше. Там зърнахме семейство диви прасета, Мама с малките. Паниката съвсем ни обзе като стигнахме и до този участък.

Боян си изпълни обещанието и целува асфалта.

Здравейте банда,

освободи се едно място за плаване с яхта в хърватска за периода 10-19 септември
тръгваме в петък след работа, и се прибираме другата неделя,
за момента разходите са около 270 евра – това са наем на лодката, пристанищни такси и път. отделно ще дойдат още малко разходи за манджа и пиене (основното перо), както и за евентуални културни мероприятия тип музей

Промяна – Намерихме човек.