Кошарата

Скъпи приятели, както знаете днес е денят на околната среда и природата. Нашата Кошара е сред блоговете, които са част от тази инициатива, благодарности на администраторите за което.
Тъй като знам, че всички, които влизаме в този блог сме свързани точно от обаянието на природата и общувайки с нея и сливайки се с нея сме изградили и тези безценни приятелски (и други) връзки, всеки ще оцени важността на темата.
В този ден целта е да се замислим как и с какво ВСЕКИ може да допринесе за това, да запазим природните богатства. Дори не мисля да коментирам дребните неща, с които се допринася за опазването на околната среда и намаляване на замърсяването – такива като да се гаси лампата в стаята, когато не сме в нея или да спираме водата, когато не я ползваме, или да не изхвърляме боклуци по улицата и сред природата. Аз съм уверен, че всеки от нас дълбоко вярва в тези практики. Пък и не ми е целта този пост да се превърне в урок от детската градина.
Живеем в страна, която е изключително богата на най-разнообразни природни ресурси. България е на първо място в Европа по разнообразие на животински видове, на второ по защитени територии и паркове, на трето по естествени горски масиви. В същото време живеем и в страната, която най-бързо унищожава и заличава тези ресурси, нарушавайки не само собствените си закони, но вече и законите на Европейската общност. И това се случва заради късогледство, за дребни и краткосрочни икономически изгоди, които в много близко бъдеще, ще излязат много скъпи на държавата и данъкоплатците, на нас.
Но да оставим икономическата гледна точка на страна, да оставим дори глобалното затопляне и бъдещето на крехката ни планета на страна.
Всеки един от нас е изпитвал това неописуемо чувство, когато е в планината, на реката, в гората сред природата… това чувство, че си жив, че принадлежиш, чувство на хармония с всеки звук – ромоленето на водата, викът на птица, шепотът на листата… Това са неща, които нищо не може да замени – никой петзвезден бетонен хотел, никое свръхмодерно ски съоръжение. Не че не трябва да има хотели и писти – те са част от общуването с природата за много хора, но точно затова те трябва да са в хармония с нея, да се вписват в нея, а не да я „побеждават”, така дори икономическата им полза би била по-голяма.
Какво можем ние да направим? Ние можем да се опитаме да „заразим” колкото можем повече хора с нашата обич към природата, да подтикнем много от тях да изживеят това, което ние изживяваме всеки път когато сме на каяци, на планина, просто на открито, на чист опияняващ въздух…
Тогава има шанс и „свободната пазарна инициатива” да оцени опазването на природното богатство като по-изгодно от унищожаването му…

Публикувано на Monday, 15 October 2007г. в 14:22 в категория Uncategorized. Може да следите коментарите по тази публикация чрез RSS. Може да споделите вашето мнение, или да използвате trackback от вашата лична.