Кошарата

Преди време разбрах, че в околностите на Севлиево се намира хилядолетен град. В един прекрасен слънчев ден с група туристи се отправихме северно от Севлиево посока Крушевския баир.

Последвахме табелите.

Разбира се малко черен път имаше, но това се минава и с жигулка.

е, по кеф е с мойто, ама това си е лично мое мнение, без да ви ангажирам с него.

Баира беше голям. Добре че имаше кой да бута.

Откри се прекрасна гледка към река Росица.

Бая дебели стени са правили на времето…

Гледка към Севлиево.

И обратно по пътя.

Повече за Хоталич.

Това катерене нагоре ни измори, затова трябваше да задоволим глада. Набързо оградихме с камъчета едно кръгче и огъня пламна.

Тихичко си къкри в огъня

та чак до сутринта…

Специални Благодарности на майстор Gorgio. Иво и Поли които накиснаха боба. Дани която набра пресни подрпавки от градината на Баба, и на Баба че отгледа пресните подправки.

Последния ми уикенд в София за месец Септември с група туристи си спретнахме двудневна разходка до Белоградчишките скали, Вършец и посещение на пещера Леденика във Врачанския балкан.

В 8.30 автомобила е подготвен за нови приключения.

Петрохан ни посрещна с мъгла, с нож да я режеш. Радо облича дъждобран, специално изработен с химическа защита.

Нататък времето се смили над нас.

Спряхме за кратка пауза и да се преборим с няколко сандвича предварително подготвени от туристите ех че бяха вкусни.

Малко преди Белоградчик попаднахме на надпис за пещера Лепеница. Решихме да последваме табелата.

Така и не намерихме пещерата, но пък се разходихме приятно.

Малко снимки и от скалите, няма да ви отегчавам.

В далечината се извисяваше кулата, просто нямаше начин да я пропуснем.

Но преди това решихме да похапнем.

Сладура също, отнесе половин кебапче с хляб.

Успяхме по черен път да се качим малко над кулата. Казаха, че при ясно време може да се види Дунав от там, не беше ясно.

На слизане имах нов навигатор, който се беше съсредоточил в склона.

Ей в тази посока трябваше да се види Дунав, даже и Карпатите.

Деня напредваше и изморени се отправихме към Вършец, където ни очакваше чинка Ванче.
Посрещането беше повече от добро, салата и люта ракия.

Къщата за гости, при чинка Ванче предлага няколко стаи и домашен уют.

Цена на легло 12 лв. със закуска мекици

На следващия ден.

Избрахме си маршрут до пещерата през Долно Озирово, Горно Озирово, Лютаджик та до Леденика.

Лесно им е на тях, с бира в ръка.

Малко след Лютаджик попаднахме на Син Сити 2.

По-горе в планината се откри прекрасна гледка към долината.

По пътя попаднахме на горска пътека на приказките.

И стълба в гората

Срещнахме и други туристи, дошли чак то Германия.

На едно разклонче издебнах другите и хванах ливадата в ляво на пътя.

Те пък поснимаха цветенца.

Надолу се откри гледка към Згориград, а между скалите и Враца.

Пред пещерата.

Това пък е пътчето от Миланово, което ни свали в дефилето и обратно към София.

Прибрахме се уморени по тъмно, но доволни от изминалите два дена.

В началото на Септември с група туристи си спретнахме разходка до връх Морулей. На самия връх имаше вoeнни антени и като цяло не е кой знае колко интересно място, но пътя до там и обратно определено си заслужаваше. Допълнително адреналина се покачи като се оказа, че не съм си взел gps устройството и ползвахме пътна карта, като на нея тези пътища по които преминахме не бяха отбелязани. А на прибиране взе и да се здрачава и асфалта така и не се виждаше. Всичко започна от село Милево (в наше време село Елхово).

Колата е гарирана в двора и очаква следващия ден с нетърпение.

Заехме се с приготовлението на вечерята. Първо с пръжолите

а после и със салатата.

а огънчето бавно си гореше.

Първите пържоли вече са добре опечени, препечени, одървени, за щастие отворих скарата на обратно и изпопадаха. Следващите бяха доста по-крехки.

Ето и бандата, прогрмисти, ко да ги правиш, влече ги селския туризъм

Къщата предлага и баня, и не пропуснах да си взема душ.

А банята е разкошна, с бойлер на дърва.

Вечерта завърши с много целувки за лека нощ.

На следващия ден спахме до късно и някъде към 14.30 се отправихме към върха.

А гледката си я биваше

По пътя срещнахме едно жабче, което се опита да отрови Живка, а тя подскочи по-високо и от жабата.

А пътя почна лека полека да се губи.

И някои хапаха устни.

Ех, свободата Санчо…

Тука вече пътя се оправи и на газ към хижа Морулей.

Хижа Морулей.

От хижата имахме две възможности, да хванем асфалта, или пак през гората да дирим пътя към комплекс Сребърното езеро и село Колена. Избрахме гората.

По пътя срещнахме пълен камион.

Те ни открехнаха за пътя нататък. Попаднахме в такава джунгла, че пътя трудно се различаваше. Там зърнахме семейство диви прасета, Мама с малките. Паниката съвсем ни обзе като стигнахме и до този участък.

Боян си изпълни обещанието и целува асфалта.

Заслон “Череша” се намира в село Черешово над язовир Въча на 1100 метра надморска височина. В селото няма електричество, така че месото трябва да се пече и яде веднага, освен ако не разполагате с генератор или хладилниче на 12 волта.
Водата е изворна . В селото целогодишно живее едно семейство на около 80 годишна възраст. Има много красиви къщи, но хората си идват за по една две седмици през лятото.
(more…)

Предложение за уикенд, Владо каза че няма много да ме таксува за явна реклама – спам.

Във връзка с прекратяването на кариерата ми като програмист(кога ли съм бил такъв) и преместването ми да живея на село предлагам разходки с джипка. Ето и возилото:



За сега си имам едно малко трасенце от около 100 км. което за няколко часа се преминава в зависимост от това на колко места ще спираме да се купува бира.
Като примерна програма може да се организира така.
Пристигане в Петък когато и да е и настаняване или в мотокъмпа на Поли или в къщата на Анди и Деби.
Събота е предвидена за разходка по трасето включващо боравене с роуд бук на някой от вас. Тегли се чоп .



Събота вечер хапване и пийване в бара на Поли



В джипката трима са добре, при четири ще е по-весело или неудобно, всеки го разбира по свой си начин, а всъщност и в багажника може един да се качи, имам едно трикрако столче…

Тъй, тъй аритметиката е следната(минах и през фми за малко):
Къмпинг на платка 10 лв. на програмист. 20 лв. на легло. В къмпинга закуската е включена в цената.
Апартамента на Анди и Деби е 40 лв. Има разтегаем диван и на трима, четирима ще им бъде комфортно.
Роудбук, разходка + посрещане на изгрева събота срещу неделя(който не знае може да погледне тук) 30 лв. на калпак.

За да си побъбрим може да ме намерите на този телефон +359 и 887 и 2 и 888 и 90. Слави.

ох, щях да забравя, селото е Идилево, ето малко повече инфо.
Идилево, малко селце на 15 км. от Севлиево и 35 км. от Велико Търново. Лесно може да го намерите, като карате по магистралата София-Варна. В същото време е скрито, сгушено в полите на Стара Планина, далече от всекидневната лудница. Все едно времето там е спряло преди 100 години. Можете да се насладите на красива и дива природа. Селото е заобиколено от големи и малки възвишения, множество малки поточета. В близост ще откриете красив язовир, подходящ за риболов. Наоколо може да намерите черни пътища, които ще ви изведат на места с невероятни гледки и места за пикник. По пътя в гората ще се натъкнете на диви ягоди, малини, къпини, гъби и много билки растящи по поляните.



с риск да ви подразня, така ми изглежда новото работно място.



Пък за да ме намерите на скайп питайте Владо. Интернета тука е приличен.