с огромно закъснение запазих следните дати и места за лодки:

16. Осъм – 1-3 юни
35. Студен кладенец – 27-28 юли

До тях достигнах посредством сложен оптимизационен алгоритъм, включващ:
1) ЕВРО 2012 !!!
2) Великден и отработки покрай него
3) НЕзасичане с международни прояви
4) Вече заети дати
5) Места, на които не сме били скоро

За домашно Милко да опише алгоритъма на език по негов избор срещу референции пред Телерик при добро решение (и пред Наков, ако го направи пиян)

Изтича пореден сезон, през който пътешествахме заедно по планини, с каяци, с велосипеди, под и над вода и се забавлявахме. Предстои, разбира се, есента и зимата, надяваме се в тези периоди също да поскитаме съвместно.

Дойде време обаче, да направим традиционното закриване на водния сезон. И тази година, верни на традицията, ще плаваме по “домашната” ни река – Янтра.
Каним ви на 24 и 25 септември (събота и неделя) на реката като се събираме в събота до обед – 12.00 на бента до с. Долна Студена. За тези, които желаят – може да направим и “0”-ев бивак с репетиция от петък вечер – 23-ти. Нали са все почивни дни!
Ще погребем, ще си кажем „наздраве”, ще хапнем чорбичка и по нещо печено и ще си разказваме кой къде е пътешествал. За фанелки и клипчета, снимки и награди – малко ни е рано, тъй като тази година изтеглихме закриването с 2-3 седмици по-рано, но ще се “поправим” на традиционното събиране по 9 ноември в планината.

По отношение на спането и храната – за това закриване зарязваме подслоняването при адв. Петев. Той тази година затвори базичката си в Белцов, а нашата в Беляново още не е готова. Така, че остава варианта с биваците и палатките. Нека всеки, който има палатка – я вземе, а ние също ще донесем поне 20 бр. За да си изкараме добре, нека съберем по 15 лв. от участник – за тази сума с Вълко се ангажираме да закупим и приготвим агнешко на трап като всеки може да помага и да гледа, освен това ще подсигурим и чорбички за вечерта в събота и сутринта в неделя. Салати и пиене – всеки да си носи, а червено вино ще подсигурим също ние.

Традиционно ще натоварим 20-ина лодки, та да редуваме яденето със спорт, с дребната уговорка, че тази година водите в реките свършиха рано рано и ще се налага, който излезе на вода, да става и прибутва понякога.

Нека всеки, който му е на сърце, да почерпи по нещо – имаме хора с нови плавания, нови върхове, нови пътешествия! Чуваме, че и рожденици ще ни навестят….

Ще помолим всеки, който е поканен – да потвърди до 20 септември, за да можем да направим съответната организация.
Потвърждавайте с коментар тук, или като пишете мейл до мен или Явор.

Поздрави и до скоро!

“Бяла Звезда”

Хора:
1 Владо
2 Катя
3 Петко
4 Мария
5 М. Весе
6 Вальо
7 Хрис
8 Роската
9 Милко
10 Хриси
11 Стефчо
12 Жоро
13 Петя
14 Деси
15 Румен
16 Ники
17 Жельо
18 Стамен
19 Елена
20 Милко +1
21 Милко +2
22 Милко +3
23 М. Весе систър
24 Петя
25 Петьо
26 Ирина
27 Страхил
28 Наско

Деси и Румен са несигурни, потвърждение до края на деня.

Както винаги по-”интересен” е въпроса с транспорта. Засега плана е:

Четвъртък вечер
——————
(Андрей, по-надолу повече инфо за тази групичка)
Владо
Катя
Хрис
Роската
Жельо

Наско
Ники
Стефчо

Жоро
Петя

Ирина
Страхил
(с мотор)

Петък сутрин:
————–
Стамен
Елена
М. Весе
М. Весе систър

Милко
Хриси
Петко (засега)
Мария

Милко +1
Милко +2
Милко +3

Петък вечер
————–
Петя
Петьо

Деси
Румен

Без да гребат:
Пламен
Г. Весе
Стела

Събота сутрин
—————-
Вальо

Така, сега аферата Андрей
Андрей засега не било ясно дали ще идва с нас, щял да разбере в сряда.

Ако не идва – още не знам как ще организираме транспорта

Петък сутрин:
1. Катя
2. Светла
3. Лори
4. Митко
5. Иван
6. Венера
7. Жельо
8. колега на Жельо (от околовръстното на Плевен)
9. Хрис
10. Роската (само в посока към Осъм)
11. М. Весе
12. Стамен

Коли за петък сутрин:
1) Андрей (с буса), 2) Радев, 3) Роската, 4) Иван

Петък вечер:
13. Наско (*)
14. Владо
15. Ники

17. Пламен (*)
16. Г. Весе

Събота сутрин:
18. Вальо (*)

Неясни (засега броя за петък вечер):
19. Деси (*)
20. Румен

21. Милко (*)
22. Хриси

23. Ирина (с мотор)
24. и приятел

Коли за навръщане (валидация, че местата ще стигнат):
1) Иван, 2) Наско, 3) Пламен, 4) Румен, 5) Милко, 6) Вальо

ВАЖНО
Ако някой се чуства изпуснат, да си признае, защото вече открих един 2 пъти записан

Нека нареждането на хаоса започне сега !

Ден 4

Алармата звъни. Наоколо е тъмно. Къде съм, защо звъни алармата? Ослушвам се отвъд досадния звук на телефона. От прозореца се дочува вдигане на ролетни щори, велосипедно подрънкване и свежа сутрешна глъчка… А, да – в Непал сме!
Време е за ставане, за да можем да тръгнем по-рано от града и да избегнем задръстванията, а и за да изпълним амбициозната програма.
Бърз душ. Оказва се студен. Чак по-късно ще мога да осмисля, че сутрешните душове тук винаги са студени, защото всички бойлери са на слънчеви батерии. Ицо също се размърдва в стаята и до минути сме готови с багажите във фоайето и събрани с цялата група бързичко се изнасяме по тясната уличка до най-близкото подобие на площадче, къде би могло да спре нашето бусче без напълно да блокира движението.
Междувременно, Скрежи беше твърдо решен да се снабди с китара за пътешествието, а тези които сме го чували да свири сме много силно „за”. Планът му е да вземе „под наем” китарата на рецепциониста нощна смяна. След кратки разговори и преговори, онзи я дава с усмивка, но поради слабите му познания по английски после гледа със смесени чувства и тъжни очи как китарата му отшумява надолу по стълбите вързана за една раница.
Чакаме. В Непал времето е разтегливо понятие. Това е единствената страна, чиято часова зона се различава не с кръгъл час, не даже и с половин, а с четвърт час от останалите часови зони. Местните се шегуват, че това е така, за да може като закъсняват с 15 минути, те да не се броят. И наистина, дори и за туристи не успяват непременно да спазват часовете на срещите.
Групичката започва да си търси отворени дюкянчета, откъдето да се купи кафе или някаква закуска. Но засега удряме на камък. Предполага се, че ако някакви си туристи са достатъчно луди да станат в 6 часа сутринта, едва ли ще им е до кафе.
Това, че бусчето се появява, далеч не значи, че тръгваме. По пътя за Покхара, знаем че ще направим 2-3 часов рафтинг по река Трисули. И сега местните организатори на рафтинга се суетят, защото чакат да им донесат обяда за групата.
Не издържаме и попъпляме в кафененцето до хотела, където изглежда да има кафе, а даже пише че и със закуска можеш да се уредиш. И възрастния собственик изглежда да е приключил със старателното метене.
Удивлението ни от това как се приготвя кафето е огромно. Въпросния възрастен мъж авторитетно преценява, че кафе-машината вече е загряла и може да направи кафе. Изважда бутилка от минерална вода, пълна с някаква кафява течност – оказва се че това е кафето. Сипва малко от него в една чаша. Долива малко вода. Оставя настрана. Сипва малко вода в едно джезве и я нагрява с пара от машината. Изсипва и нея в чашата. Чашата още малко се нагрява с парата от кафе-машината и… готово! Толкова е просто! Пък това, което наричам кафе-машина си е една истинска кафе-машина за еспресо. Защо не се ползва като такава – не знам. За непиещите кафе като мен е важно да се уредим със закуска. Още повече, че ще трябва да се гребе. Опциите са две – сандвич с яйца или сандвич с нещо като кашкавал. Поглеждам подозрително яйцата, които втори ден ги гледам, че стоят от седмица на тезгяха без хладилник. Избирам кашкавала. Започва безкраен ритуал на подгряване на малка фурничка, бавно мазане на всяка филийка и внимателно подреждане, на парченцата кашаквал. Е да, ама обядът е пристигнал и бусчето не чака, така че грабвам сандвича докъдето е стигнал и не успяваме да оползотворим загрятата фурничка.
Потегляме. След няколко интересни маневри излизаме на „околовръстното” на Катманду. Познава се, че пътят е важен, не по това, че е по-широк, защото не е, а по това, че е по-натоварен. Шофьорът ни информира, че ще трябва да спрем да заредим. Давам си сметка, че дотук не съм забелязал бензиностанция и се чудя дали някоя от големите вериги е успяла да се напъха и в тази страна. Отбиваме на бензиностанция. Тя представлява кална отбивка с две ръждиви и изстрадали колонки, стърчащи от калта и ламаринена барака наблизо, в която се виждат каси с Пепси и празни клетки на кокошки.
Малко след зареждането започва плавно изкачване извън града и в планината. Напускаме най-голямата долина в Хималаите – тази на Катманду. Появяват се и острите завои. Пътят става доста разбит, но нашата 11 местна Тойота стоически поема гмурканията в големите дупки.
Преминаваме и покрай пропускателен пункт с полицаи, но като ни виждат такива белички, даже не ни и спират – ясно е че сме туристи. Пътят се вие и леко се издига. И тъкмо свикваме с бавното пълзене по завоите с периодично подрусване и спираме.
Попаднали сме в задръстване. И нищо не може да се направи. Чака се търпеливо. Вероятно някой камион е закъсал по-напред, обяснява шофьорът.
Пак чакаме. Даже слизаме да се разтъпчем.
По някое време леко се раздвижва колоната и започва по малко да изпреварва авариралата ТАТА.
В началото всички сме удивени от гледката: пътят се вие в планината, преминаваме над огромни пропасти, покрай бързо препускащи води, които понякога минават и през самия път, подминаваме дълги, дълги въжени мостчета, които прекосяват гигантски падини на най-невероятни места.
Постепенно се свиква с гледката, а и пътуването е дълго.
Появява се и река Трисули, която бързо носи своите мощни кални води.
Стигаме и до нещо като крайпътно селце, от което ще тръгне нашето плаване по реката. Шегуваме се, че това е местната версия на Кресненските ханчета.
Навличаме неопрените, каските, спасителните жилетки и ни връчват по едно гребло. Започваме да се чудим за какво ни трябваше да се навличаме – жегата е неописуема а слънцето се провира и през гъстите корони на дърветата. Усеща се и леко нервно напрежение в участниците. Донасят и очукания каяк, с който ще ни придружава Чачи. Аз не съм убеден, че подобен плавателен съд е подходящ за бързи води, но Чачи преценява, че ще оцелее. Той си знае най-добре.
Заставаме на брега на водата. Отблизо реката изглежда още по-внушително. Непалският ни водач ни води инструктаж. Превеждаме си един на друг казаното.

Групичката нервно подпитва Чачи, който предната година вече е пускал участъка, дали има от какво да се притесняваме. Оказва се, че трасето е бързо, но има само един по-критичен участък с остър десен завой, където реката се мие в скали и е важно да се премине по идеалната линия, за да не ни изблъска в подмолите.
Качваме се на рафта с песни, усмивки и много снимки.

Още на първия бързей сме вече целите мокри, което е добра новина в жегата. На дванадесетата вълна Скрежи вече се оплаква защо все него го къпят. Двамата с него сме от двете страни най-отпред, но действително, по-често захождаме с десния борд (неговия) към вълните.

Неусетно стигаме и до опасния участък. Водачът уверено и умело насочва рафта. Даже дава команда да не се гребе и само управлява.
Страшното е отминало, наслаждаваме се на въжените мостчета отдолу, махаме на децата по брега, кикотим се.

Спираме. Оказва се, че за обяд. Сред нас за пръв път на рафт се качват Лори, Ценко и Ирена. Лори бодро разпитва гидовете за това дали има по-бурни и по-интересни реки, всички се радваме на придошлия адреналин.
След кратък обяд продължаваме.
По-трудната част е минала и водачът се старае да хваща всяка вълна.

Още на третия завой подхождаме към една доста прилична „пералня” и определено ми се струва, че не ни достига скорост.
„Гребиии!”
Водната дупка ни взе и загубихме хоризонта.
„Баланс!” Каквото и да значи. Вече гледам рафта отвисоко. Носът е стърчи далеч над водата, а хорада под мен падат един по един във водата. Част от секундата още и падам точно върху гребена на „пералнята”. Усещам засмукване, въртене и премятане. Стискам греблото. За миг в съзнанието ми изплува следната сцена:
На курс за рафтинг инструктори сме. Обучаващият Босненец Аце задава следния въфрос: „What do you do if you loose your paddle?” Тишина. Никой няма идея. „DON’T loose your paddle! NEVER loose your paddle!”
През цялото време съм с широко отворени очи и виждам калната вода около мен, разбъркана с въздушни балончета. Опитвам се да се ориентирам. Усещам че вече е по-тъмно, а над мен има други хора, които ме ритат неистово опитвайки се да изплуват. Седя и си чакам търпеливо. За съжаление не броя, та не знам колко време съм вече под водата, но всичко става за кратки секунди, а и още мога държа дъха си. Ама не за дълго, та побутнах който беше над мен, за да мога да се измъкна нагоре. Въртенето продължава, но изведнъж чувствам, че трябва да съм над водата. Но още е тъмно. Задържам още малко дъх и опипвам наоколо. Аха! Значи съм под захлупения рафт. Разтворих широко дробовете си и позволих на сладкия въздух да нахлуе. Няколко глътки и държейки се за страничното въже на рафта излязох на светло. Покатерих се отгоре на рафта и се огледах. Изглежда всички да са наоколо и над водата. Готов съм да преобръщам лодката. Непалският водач и той е готов. Е, нека си действа – все пак той води. Скочих обратно долу.
Пред нас се задава голям бързей с високи вълни. Дали ще успее да преобърне рафта и да се качим на рафта преди бързея? Ирена също е успяла да се качи отгоре на рафта, а водачът я моли да слезе, за да го преобърне. Тя не се връзва, гледа ме учудено. И аз я помолих… и тя слезе.
Вече сме в бързея. Преобръщат рафта. Изпуснахме се. Ценко държи Ирена над водата, но тя държи него под водата. Докопах се пак до страничното въже и се придърпах до тях и издърпах Ирена под мой контрол, стискайки я здраво за презрамката на жилетката. И така вълна след вълна. Бързеят ми се стори безкраен. Като се изкачвахме се опитвах да се оглеждам за другите. Мария още в началото изостана. Лори като видя бързея се откъсна от рафта и заплува към брега. Ицо беше наблизо. Скрежи малко ми се губи, но го бях видял да плува и диша, та съм спокоен. Чачи обикаляше с каяка и спасяваше.
Като преминаха малко вълните, водачът дръпна Ирена на борда и аз се покатерих и издърпах Ценко. Ицо също се беше покатерил и с водача смело направляваха рафта. Скрежев смело се набираше да ни настигне, но нашият рафт беше по-бърз. Опитах се да обясня на гида, че е най-добре да хванем първото обратно течение и там да спрем и да изчакаме другите да изтекат, но той само повтаряше “So sorry, so sorry!”.
Погледнах назад и какво да видя – Мария се беше покатерила на едни скали десет метра над водата. Замислих се как ли ще слезе от там. Най-после склонихме водача да спрем на десния бряг и изчакахме да се съберем. През това време покрай нас бодро преминаха два рафта с израелски туристи, които вече се къпеха за удоволствие.

Оказа се, че Скрежи се опитал да се качи на рафта, но гидът го пратил да си търси изгубеното гребло. Лори и Мария бяха доведени от Чачи на буксир.

Скоро след това приключи и цялото плаване. Смело се преоблякохме край пътя, скандализирайки преминаващите пътници по покривите на автобусите.
Потеглихме и прецених, че това е момента да отворим уискито от безмитния магазин. Скрежи пък извади китарата под наем и подрънкахме и попяхме, разказвахме си стотици вицове и така някак си преживяхме няколко задръствания и още часове прашен път. В задръстванията Мария напускаше буса възмутена от нашите просташки песни, но като тръгнехме все се авръщаше да изслуша края с отвращение…
И така пристигнахме в дългоочаквания град Покхара, който после никой не искаше да напуска. Влюбихме се в града още от първата ни среща с него, която премина с бира и пържоли с чесън…

Следва продължение…

Andrey y Qvor, trqbva da se upgrade-nete s novi zhiletki!!
Mislq dogodina da vodq kotkite na kaqtsi, che ako svyrshi mezeto, vinagi e dobre doshlo nesto prqsno i krehko, ho ho ho.

Списък на гребачите:

1 Владо
2 Катя
3 Лори
4 Марсе
5 Милко
6 Хриси
7 Иван
8 Венера
9 Пламен
10 Г. Весе
11 Дени
12 Илия
13 Жоро
14 Жоро 2
15 Хрис
16 Росен
17 М. Весе 1
18 М. Весе 2
19 М. Весе 3
20 М. Весе 4
21 М. Весе 5
22 Жельо
23 Слави
24 Петко

Проекто разпределение по коли и програми:

Кола	Програма
Милко Хриси	Сложна, тръгват сутринта, минават през Пловдив, вечерта на поляната.
Пламен Г. Весе евентуално Маргарита	ранния следобяд – 2-3-4
Иван Венера	собствена програма, през Пазарджик да вземат от ракията на Сашо ) идват петък сутрин, което е малко гадно, щото четвъртък ще трябва да пием нещо друго
Андрей Хрис Росен Стела (без гребане)	към 5
Илия Дени	изцяло неясни
Слави Петко Катя Владо Жельо	след работа, към 6 с оглед на личния състав сигурно повечето ще изпаднем от джипа на слизане )
Лори Марсе	с баничарка, уж ще движат с нашта кола, не знам къде ще сместят джагата
Жоро Жоро 2	no connection, като влязат в българия ще звъннат
М. Весе 4ма колеги / колежки	идват петък сутрин

AKO СЛУЧАЙНО СЪМ ИЗПУСНАЛ НЯКОЙ СЛЕД БЕЗБРОЙНИТЕ ПРОМЕНИ ПО СПИСЪЦИТЕ – ДА КАЖЕ )